БезВазелин: Форуми / ала-бала / За нОвОтО колега и още нещо

Форуми

БезВазелин :: Форуми :: ала-бала

<< Предишна тема | Следваща тема >>

За нОвОтО колега и още нещо

Отиди на страница [1] 2 3

Автор

Отговор

ku4o

пт фев 05 2010, 06:47

[ шавлив/а ]

Регистриран потребител #7
Регистриран: сб ное 24 2007, 07:14
съобщения: 1059

Имам си аз нов колега, ЕНДЖИНЕР!
Ама преди да започна да разказвам за новото колега, май трябва да започна с предистория – за старото. Та старото колега беше кофти човек – като не му изнася нещо и ходи да те топи пред началството. Мен лично ме е топил само 3 пъти, ама видя, че номерата му пред мен не вървят и се кротнА. Е, имаше там разни НЛО-та из офиса (разбирайте хвърчащи класьори с документация), но за щастие ловко им се измъкнах, та се разминах без телесни повреди.
Освен това старотО колега беше мрънкало, ама ужасно мрънкало, а както всички знаете няма нищо по-противно от мрънкащ мъж, еле па ако е по-дърт и от баща ви. Не е шега работа, казвам ви – съвместното пребиваване в офиса с него си беше истинско изпитание за психическата устойчивост на отделния индивид.
Та старотО колегА почна да се прави на шеф на шефа, та в един прекрасен момент се окАзА, че е безработен.
И тук идва вече ред на нОвОтО колегА. Един топъл септемврийски ден, след поредица от странни индивиди, дошли да търсят препитание в скромната ни фирмичка, началството е озарено с усмивка и казва „Избрах! Много скромен и възпитан човечец, компетентен, пък и рАбОтИл бая по чужбина, та анГлЕЦкия му е добър”. Речено, сторено – оправям му аз на човека документите – шЪ го назначаваме. И се почна с мъките.
НовОтО колега мирише. Нещо повече – направо си вони, „аромата” му се надушва от далеч. Има една специфична миризма на вкиснато, комбинирана със странно захабени дрехи, невиждали прах за пране откак са купени. Та покрай него станах първи приятел с тоалетната чиния – даже някои почнаха да се съмняват, че съм бременна, защото не било нормално да повръщам толкУз често.
Да, ама се оказа, че тези му „благоухания” имат лечебна сила! Таз година още не ме е мъчил синузита, тръгва да ме стяга и взема, че отида на работа, та ми мине.
Та всеки път като го пратим командировка някъде и се моля да реши да се възползва от безплатната вода в хотела да се позамие, а ако се и зАпере цена няма да има, но уви - „надежда всяка оставете”.
Нали помните, че шефа го определи кат „компетентен”? Та въпросният компетентен индивид пристига при мен с молба да му сканирам разни неща, че му се повредил скенера. No problem, нали съм мило и добро дете – шЪ услужа. Сканирам там разни скици, та пушек се вдига и изведнъж пред очите ми изскача лист А4, на който са залепени 2 по-малки листчета, на които, написано на ръка, се вее описанието на скиците. Почнах да се пуля, та отидох да проверя за кО иде реч. По-лесно му било на човека, видиш ли, да ги напише така вместо да ги набере на компУтъра, та мислил така да ги пратим на фирмата производител. Питах го дали не се шегувка, защото не повярвах на чутото. Мне, сериозен бил! Накарах му се едно хубаво, теглих му наум една дълга и звучна, пЪ отидох да набера сложния текст (10 реда ръкопис), щот не ми се занимаваше повече с него. Почвам аз да преписвам чинно и гледам:
• Прозорец с размер 160/80 мм – почесах се, помаях се, ма реших, че може в действителност да ни трябва толкова малък прозорец.
• Втори прозорец 160/80 мм – викам си – ето, да се обърка веднъж добре, ама два пъти вече не върви, вЕрни ще да са размерите
• Да, но стигнах до врата 90/191 мм и ми просветнА, може пък да не разчитам правилно почерка.
Отивам аз за сверкА:
Аз: Мунчо, (така си го наричам наум, пък и в тел. указател на телефона ми така се води), тези размери в мм ли са, или в см?
Той (с тон ала Рене от Ало Ало, га заявява на жена си „ама, че си глупава”): В мм. разбира се! Размерите на техническите задания се дават в мм. за по-голяма прецизност!
Аз: БАХ ТАА ПРЕЦИЗНОСТ,това наум разбира се, на глас само промълвих: еми тогава мисля, че ти липсват няколко нули.
Погледна той, помисли, почЕсА се и отсече: „А, да, те ставаха много нулите и съм се объркАл”.
Имам и други примери за голямата му компетентност, но да не разводнявам много.
Сега за енгълса, дет го гОвОрил, га работил в чужденеция кат енджинеер. Трябва да пусне човека едно запитване до централата ни в чужбина. То запитването вече е получено, но той трябва да го преведе. Шефа му го връчва и казва – като си готов го прати на Николина да го погледне преди да го пуснеш. Е, получавам аззапитването преписано на български. ПочесАх се, пА отидох да видя за какво иде реч. Човекът нямал чак толкова добър английски, че да го преведе (а текста си беше баш елементарен), та затова ми го преписал. За всеки мейл, получен от чужбинското началство идва при мен да му го преведа, „за да провери дали правилно си го е превел”.
Друга, прекрасна черта му е, че не може да обяснява, ама грам не може! Та ми обяснява той на мен и всяко изречение завършва с „разбираш ли?”. Мне, нищо не разбирам (а се считам за поне средноЕнтЕлЕгентна). Първите няколко пъти ми мина номера, после почна да ми се нерви и да ми се кара, та реших, че ще ми е по-лесно да се свържа сама със съответните хора – те да ми обяснят. Странно как, но от техните обяснения всичко разбрах от първия път!
Има си любими израз „Ама аз не разбрах”, „Не мога да поема отговорността да взема това решение” и „Не съм запознат”. Та тези изрази се ползват абсолютно всяко нещо, което го накараш да направи!
Казвам му аз – вземи спецификациите по двата проекта и си ги сравни, така най-лесно ще видиш какви са новите неща по втория. Гледам го след половин час, нашичкия сравнява текстовете на договорите. Обяснявам му, че те са моя грижа, а него го вълнуват единствено и само спецификациите (които предвидливо му бях отворила на компютъра и му бях показала от къде, до къде да гледа). Последва само едно жално „Ама аз не разбрах!”.
Има и още един „приятен” навик – обръща се към хората, с които работим с „братчед”. То хубаво, някои от тях наистина са близки на фирмата, но въпреки това, обръщението „братчед” не ми се връзва по никакъв начин дори с елементарния бизнес етикет.
Последно само, че стана много дълго. Ще ходим дружно в китайския до офиса на обяд – 6-7 души сме. Обсъждаме и поръчваме 5 манджи, като идеята е, че са за всички. Да, ама нашичкия пак не разбрал – не си бил заръчал. Заръча си той 2, че е „прегладнял” (това по повод, че няма да ги плаща той, иначе има баничарница в близост, що да харчи пари в китайския?). Естествено остава много манджа, сервитьорът пита „желаете ли да ви я опаковаме за в къщи?”. Никой не иска. Но гледам аз, че Мунчо нещо нервничък, отива той при сервитьора и му шушне нещо. След малко пристига тоз ми ти келнер с разни кутии и започва да опакова. ОК, няма проблем – храна е, платили сме си я, що да не я вземе. Да, но Мунчо гордо заяви – „Ще изненадам сега щерката, че много обича китайско!” Стана ми мъчно, горкото дете – ще го изненадват с останките от нашия обед (може би тук трябва да вметна, че не взима никак малко пари, че да не може да отдели 20лв за китайско, ми ще носи на детето нашите остатъци). Връщаме се в офиса да доработим, доволни и сити от обеда, при което обаче Мунчо започва да обикаля от врата на врата да пита всички наред „все пак не искаш ли да дЕлкАме”. Първоначално не зацепих. Оказа се, че предлага да си поделим остатъците.

Имам си аз една мечта – да се върне стария колега. Вярно, трудно се работеше с него, но поне не ни ароматизираше, вършеше си работата кат хората, пък и можеше да изпиете заедно по едно кафе на лафче.

...........
написано на 2 на 3 в обедната почивка. Приемам всякакви забележки и коментари.

[ Редактирано пт фев 05 2010, 06:51 ]

Всеки може да полее жена си с шампанско и да я намаже със сметана. БЪДИ БЪЛГАРИН - полей я със своята боб чорба и я намажи с люти чушки