Новина: : Там нейде....в морето
(Категория: ФАНТАЗИЯ)
Публикувано от Vorux
сряда 19 май 2010 - 16:04:26
Новина от БезВазелин
( http://bezvazelin.net/news.php?extend.263 )
(Категория: ФАНТАЗИЯ)
Публикувано от Vorux
сряда 19 май 2010 - 16:04:26
Откакто се помня винаги съм вярвала в нещо...Бог, истината, сметановата торта...Обичам да се заслушвам в природата и да я откривам всеки път отново и отново.Винаги щом погледна звездите, прокарвам мислени линии между тях и ги свързвам в невероятни фигури.
[Публикувано от kichka]
Да знам, че всичко е свързано....случайностите винаги са най закономерни.Така си представях рая.....слънце, усмивки, палми и шум на море.Знаех, че ще го намеря някой ден и независимо от найлоновите торбички по плажа и морските таралежи-той съществуваше.
Онази вечер никой нямаше план за купон, а всичко с което разполагахме, като алкохол бяха 2 бири и една бутилка вино за 13 човека.Всеки се радваше на неизвестността и си беше заформил различна картинка за”добре прекарана вечер”.Испанецът отново беше изкарал да върти двата дълги чорапа, пълни с пясък, а италианките имитираха характерните танци на мъжете по дискотеките в Италия.
Другите българи се надпсуваха с поляците и звучно се смееха на всяка простотия, която се оказваше с общ славянски корен.Аз просто наблюдавах......Днес ми беше романтично и исках да видя плажа, и кея през ноща.За мен това място се оказа сбъдната мечта, защото преди 4 години, когато пресичах Дарданелите си казах”Някой ден ще дойда на това място и ще посрещна изгрева”
Отидох до стаята, за да си взема нещо за обличане и се запътих към един от най-прекрасните моменти в живота си досега.Докaто вървях към плажа чух викове зад себе си:
-Анииииии, уеар ар ю гоинг......испанецът ме настигна и с някакъв развален английски ми обясни, че една спретната група от хора ще дойде с мен, и ще пушим наргиле на кея.
Не ми стана много приятно, че някой ще ми отнеме самотния диалог с морето, но пък от предните вечери разбрах, че с тези хора е изключително весело и неангажиращо.
Изчаках ги и дружно прескочихме ниската ограда на хотела със засилка.Тази нощ морето беше леко расърдено, вълните се чуваха отдалеч, а някъде в далечината се виждаше огромен круизен кораб, който ми напомняше на изгубен град с хора, които се опитват да забравят нещо.Представях си ги, как танцуват замечтано в голяма бална зала и отпиват глътки скъпо шампанско.Там не беше моят свят....моят свят беше на плажа с боси крака и аромат на водорасли.
Някой ме хвана за ръката, но поне минута не се обърнах за да видя кой.Просто знаех, че има и друг, който обича този момент.
След това чух „Уи ар чилдрен” и момичето до мен запя някаква нежна испанска песен.
Така двечките се запътихме към кея.
Останалите испанци подеха песента, а аз се опитвах с „нананананна”.
Чувствах се, като частица веселие...истинско и без условия.
Дойде ми идея.Реших да хвърлям камъчета в морето и с тях да затрия всичко старо и ненужно в себе си.
Не знам, как съм изглеждала пред другите, когато хукнах да събирам камъчета, да се смея и да ги мятам в морето, но те просто си пееха.
Изчистих обидите една по една.Първото камъче хвърлих със злоба, но пък с всяко следващо ми ставаше все по-леко на душата.
Останаха ми само три, а обидите бяха свършили.Бях щастлива, а тези камънье все още бяха в ръката ми.
Тогава едното момче ми каза”Толкова много желания си пожела вече..остави тези на някой друг”
Хахахахххах-ето защо са ми останали в ръката, защото след като човек се освободи от нещо...трябва да си пожелае нещо ново.Кеят беше приказен.Представете си тясна алея в парка с фенери отстрани, която води до спретнато и чисто площадче.Само дето вместо трева отстрани имаше море.
На площадчето бяха седнали по бански двама турски младежи, а третият безгрижно плуваше наоколо.Мотаеше се една почти празна бутилка от раки, а единият като ни видя любезно пусна музика на телефона си.Постлахме си едно одеалце, открднато от хотела и Едгарас започна да приготвя наргилето за употреба.
Аз седнах на ръба на кея и си поговорих с морето:
-Доста обида изхвърли в мен, не те ли беше страх, че ще ме замърсиш?
-Съжалявам, море, много ми тежеше.Ако искаш ми я върни обратно.
-Е не...ще я занеса на делфините-те знат как да се спрявят нея.А ти сигурна ли си, че успя да се освободиш от себе си?
-Мииии не знам...доста дълго съм я събирала.Може да трябва да хвърля още някой друг камък..
-Защо просто не дойдеш, за да правим любов и да те изчистя от всичко?
Да....вече знаех отговора на този въпрос.
Поти през целият си съзнателен живот съм се срамувала от тялото си, а това беше тежест, която също ми пречеше.
Бързо се разхвърлях само по гащи и лекичко цопнах във водата.Хм...май още нямах сила да се съблека гола.Да...морето разбираше, че да докосваш някого е израз на любов, а не просто животинско влечение.Пое ме в студената си прегръдка и ме разклати с вълните си.
В този миг нямаше нищо, само аз морето и чистото усещане за пълно щастие.Виковете на другите зад мен бяха като фон, който само ми напомняще, колко велик е този момент.Някъде зад гърба си чух „Крейзи гърл”, а плуващият турчин вече беше до мен, за да се увери, че всичко е наред.
След като му се усмихнах ме погледна палаво и заключи „Чок гюзел, а?”.
Нямах нужда от неговата компания и затова минах от другата страна на кея, където сладурите от нашата група възторжено ръкопляскаха.
Едното момче беше измъкнало одеалото изпод дупетата на другите и ме приканваше да излизам вече.Чуваше се бълбукането на водата в наргилето и палаво припяване от другият турчин.
Завих се с одеалото и поседнах малко да си почина.Все пак бях правила любов с цяло море.
Една рибка скокна някъде във водата....../без коментар/.Опънах чибука и усетих сладкият аромат на ябълка от наргилето.
Докато се случваше всичко това...третият турчин беше прибягал до ресторанта/в който се оказа, че работи като главен готвач/ и беше донесъл пълна чиния със сладки работи-баклава, кадаиф, грис халва.
Опита се да говори с нас и като разбра, че съм от Булгаристан се усмихна , посочи се и каза:-Ми-Асеновград.Булгаристан .Туенти иърс ТуркиДаааааааа...нашето българско момче беше станало главен готвач и от 20 години се наричаше Турчин.На български знаеше само „Здравей, как си?”, но се зарадва, като малко дете, когато разбра откъде съм.
Стана ми тъжно....за всички малки трудни моменти, които са изживели обикновените хорица, заради политиката, но нямах време да мисля много, много, защото наргилето ми беше замаяло главата, а звездите се бореха за моето внимание.Облякох се и легнах на кея...там горе някой ме беше видял и знаеше, че съм щастлива.
Мислено го поздравих и му благодарих за подаръка, а като фон течеше дружното пеене на всички „Ол ю ниид из райс, райс, райс...райс ис ол ю ниид”Споменах ли, че пилафът беше страхотен през цялото време?
[Публикувано от kichka]
Да знам, че всичко е свързано....случайностите винаги са най закономерни.Така си представях рая.....слънце, усмивки, палми и шум на море.Знаех, че ще го намеря някой ден и независимо от найлоновите торбички по плажа и морските таралежи-той съществуваше.
Онази вечер никой нямаше план за купон, а всичко с което разполагахме, като алкохол бяха 2 бири и една бутилка вино за 13 човека.Всеки се радваше на неизвестността и си беше заформил различна картинка за”добре прекарана вечер”.Испанецът отново беше изкарал да върти двата дълги чорапа, пълни с пясък, а италианките имитираха характерните танци на мъжете по дискотеките в Италия.
Другите българи се надпсуваха с поляците и звучно се смееха на всяка простотия, която се оказваше с общ славянски корен.Аз просто наблюдавах......Днес ми беше романтично и исках да видя плажа, и кея през ноща.За мен това място се оказа сбъдната мечта, защото преди 4 години, когато пресичах Дарданелите си казах”Някой ден ще дойда на това място и ще посрещна изгрева”
Отидох до стаята, за да си взема нещо за обличане и се запътих към един от най-прекрасните моменти в живота си досега.Докaто вървях към плажа чух викове зад себе си:
-Анииииии, уеар ар ю гоинг......испанецът ме настигна и с някакъв развален английски ми обясни, че една спретната група от хора ще дойде с мен, и ще пушим наргиле на кея.
Не ми стана много приятно, че някой ще ми отнеме самотния диалог с морето, но пък от предните вечери разбрах, че с тези хора е изключително весело и неангажиращо.
Изчаках ги и дружно прескочихме ниската ограда на хотела със засилка.Тази нощ морето беше леко расърдено, вълните се чуваха отдалеч, а някъде в далечината се виждаше огромен круизен кораб, който ми напомняше на изгубен град с хора, които се опитват да забравят нещо.Представях си ги, как танцуват замечтано в голяма бална зала и отпиват глътки скъпо шампанско.Там не беше моят свят....моят свят беше на плажа с боси крака и аромат на водорасли.
Някой ме хвана за ръката, но поне минута не се обърнах за да видя кой.Просто знаех, че има и друг, който обича този момент.
След това чух „Уи ар чилдрен” и момичето до мен запя някаква нежна испанска песен.
Така двечките се запътихме към кея.
Останалите испанци подеха песента, а аз се опитвах с „нананананна”.
Чувствах се, като частица веселие...истинско и без условия.
Дойде ми идея.Реших да хвърлям камъчета в морето и с тях да затрия всичко старо и ненужно в себе си.
Не знам, как съм изглеждала пред другите, когато хукнах да събирам камъчета, да се смея и да ги мятам в морето, но те просто си пееха.
Изчистих обидите една по една.Първото камъче хвърлих със злоба, но пък с всяко следващо ми ставаше все по-леко на душата.
Останаха ми само три, а обидите бяха свършили.Бях щастлива, а тези камънье все още бяха в ръката ми.
Тогава едното момче ми каза”Толкова много желания си пожела вече..остави тези на някой друг”
Хахахахххах-ето защо са ми останали в ръката, защото след като човек се освободи от нещо...трябва да си пожелае нещо ново.Кеят беше приказен.Представете си тясна алея в парка с фенери отстрани, която води до спретнато и чисто площадче.Само дето вместо трева отстрани имаше море.
На площадчето бяха седнали по бански двама турски младежи, а третият безгрижно плуваше наоколо.Мотаеше се една почти празна бутилка от раки, а единият като ни видя любезно пусна музика на телефона си.Постлахме си едно одеалце, открднато от хотела и Едгарас започна да приготвя наргилето за употреба.
Аз седнах на ръба на кея и си поговорих с морето:
-Доста обида изхвърли в мен, не те ли беше страх, че ще ме замърсиш?
-Съжалявам, море, много ми тежеше.Ако искаш ми я върни обратно.
-Е не...ще я занеса на делфините-те знат как да се спрявят нея.А ти сигурна ли си, че успя да се освободиш от себе си?
-Мииии не знам...доста дълго съм я събирала.Може да трябва да хвърля още някой друг камък..
-Защо просто не дойдеш, за да правим любов и да те изчистя от всичко?
Да....вече знаех отговора на този въпрос.
Поти през целият си съзнателен живот съм се срамувала от тялото си, а това беше тежест, която също ми пречеше.
Бързо се разхвърлях само по гащи и лекичко цопнах във водата.Хм...май още нямах сила да се съблека гола.Да...морето разбираше, че да докосваш някого е израз на любов, а не просто животинско влечение.Пое ме в студената си прегръдка и ме разклати с вълните си.
В този миг нямаше нищо, само аз морето и чистото усещане за пълно щастие.Виковете на другите зад мен бяха като фон, който само ми напомняще, колко велик е този момент.Някъде зад гърба си чух „Крейзи гърл”, а плуващият турчин вече беше до мен, за да се увери, че всичко е наред.
След като му се усмихнах ме погледна палаво и заключи „Чок гюзел, а?”.
Нямах нужда от неговата компания и затова минах от другата страна на кея, където сладурите от нашата група възторжено ръкопляскаха.
Едното момче беше измъкнало одеалото изпод дупетата на другите и ме приканваше да излизам вече.Чуваше се бълбукането на водата в наргилето и палаво припяване от другият турчин.
Завих се с одеалото и поседнах малко да си почина.Все пак бях правила любов с цяло море.
Една рибка скокна някъде във водата....../без коментар/.Опънах чибука и усетих сладкият аромат на ябълка от наргилето.
Докато се случваше всичко това...третият турчин беше прибягал до ресторанта/в който се оказа, че работи като главен готвач/ и беше донесъл пълна чиния със сладки работи-баклава, кадаиф, грис халва.
Опита се да говори с нас и като разбра, че съм от Булгаристан се усмихна , посочи се и каза:-Ми-Асеновград.Булгаристан .Туенти иърс ТуркиДаааааааа...нашето българско момче беше станало главен готвач и от 20 години се наричаше Турчин.На български знаеше само „Здравей, как си?”, но се зарадва, като малко дете, когато разбра откъде съм.
Стана ми тъжно....за всички малки трудни моменти, които са изживели обикновените хорица, заради политиката, но нямах време да мисля много, много, защото наргилето ми беше замаяло главата, а звездите се бореха за моето внимание.Облякох се и легнах на кея...там горе някой ме беше видял и знаеше, че съм щастлива.
Мислено го поздравих и му благодарих за подаръка, а като фон течеше дружното пеене на всички „Ол ю ниид из райс, райс, райс...райс ис ол ю ниид”Споменах ли, че пилафът беше страхотен през цялото време?
Новина от БезВазелин
( http://bezvazelin.net/news.php?extend.263 )