Новина: : Зъболекар
(Категория: ВРЕМЕТО)
Публикувано от rambius
вторник 13 юли 2010 - 12:56:03
Нищо си ми нямаше на зъба преди да ида на зъболекар.
Отивам и обяснявам – така и така, видях Калин Врачански наживо и искам да си избеля зъбите като него. Колко струва, вредно ли е и прочее. Казаха ми, че ще калкулират според броя зъби. Стандартна усмивка – 150 лв; над 32 зъба – тип Бисер Киров – 260 лв, плюс 20 лв отстъпка ако привлечете втори пациент (headhunting).
[Публикувано от BonDage]
Не знам колко точно зъба имам в устата си, защото в ранното детство беше голямо текучество – падаха, растяха, кривяха се, изправяхме ги. После почна едно никнене и вадене на мъдреци, по мои сметки към 4 от всяка страна. В побоища не съм участвала, но пък сладко ям в изобилие и може оттам да ми е паднала някоя бройка.
Оказа се, че фасадата ми е съвсем обикновена – жалко, имах поне 2-ма познати предвид за промоцията.
Покрай прегледа, обаче, излезе, че петият ми зъб е много зле. Не знам по какво разбраха – нито, за това, че е пети, нито за това, че е зле. По първата част от твърдението, не бих протестирала, защото и аз не мога да гарантирам кое подред беше в растежа си въпросното костно образувание. Но със сигурност мога да кажа, че не беше болен.
Значи с тоя зъб, плюс 31-те му събратя, за 1 ден мога да изям, и не се хваля, 1 кисело мляко, 2 ябълки, 200 грама кашкавал, 1 банан, 2 панирани кордонбльо със зелева салата, 1 вафла + 1 кроасан или еднократно 1 шоколад с лешници, 1 пакетче бейкролс със студен чай, пица на парче 2 парчета и 100 гр.слънчоглед печен. Обикновено бих си пийнала малко прясно мляко за добро храносмилане преди сън, но не мисля, че то има пряко отношение към зъба ми. Та в нито едно от тези дъвчения, зъбчо не ме е болял. Плюс това обичам да комбинирам бяло вино със спрайт и леко кисел плод, от което на всеки нездрав зъб биха му изтръпнали корените, а да не говорим, че сутрин, след кафето, пия студена вода за освежаване, без въобще да ми боцка.
Но лекарката настояваше, че зъбът е минимум с пулпит. За да го докаже, в продължение на 15 мин го буха от всички страни с чукчето си, чеврътка го с 3 различни иглички, заби по една пластмасова пластина от двете страни на венеца, обдухва го със студен въздух, полива го с топла вода и накрая, за всеки случай, бръчна малко с бормашинката, за да ми посочи къде е дупката. Щях да се предам още на първите почуквания със скалпела, но в устата ми беше пъхнат абсорбиращ маркуч, който ми бе вакуумирал подезичните връзки. Опитах се да и дам сигнал с очи, но тя не ме забеляза покрай “Born in the USA”, която в това време гледаше по ТВ над главата ми.
„Ситуацията е много тежка. Говорим за пулпит, ако не и за нещо по-сериозно. При вашето изтъняване на зъбите може би се е стигнало до костта, но мисля, че с 1 седмица антибиотици ще се мине”.
„Ама аз пия антибиотици само при пневмония. И грип не съм карала колко зими вече. Какво ще правим сега? Ще се спаси ли зъба?” – питам с изплашено-възмутен тон.
„Рано е да се каже. Все пак ще се постараем, това е носещ зъб. Не може на двайсет и няколко години да ви се слага мост, но в краен случай – ще действаме според ситуацията”.
„Прощавайте, че питам, но сигурна ли сте? Мен даже не ме болеше до преди малко.”
„Точно това е сигурен признак за влошаване на положението. За да се адаптира към болката, тялото ви е изключило сигналите от нервните окончания. Не искам да ви плаша, но може да се наложи изваждане на зъба и на двата съседни, за да се подсигурим. Не искаме инфекцията да се разпространява.”
„Щом казвате” – примирявам се аз – „какво следва сега?”.
„Направете снимка и ще говорим”.
Отивам за снимката още същия ден. Достатъчно истории съм слушала за инфаркти, причинени от развалени зъби.
Пред кабинета сме няколко души.
„Ценко – бял дроб”, провикват се отвътре. Влиза един от чакащите. На „Поеми въздух и задръж”, което се чува отвъд вратата, всички солидарно задържаме дъха си. След няколко минути:
„Руси – бял дроб”. Влиза вторият човек. Повтаряме упражнението с дълбокото вдишване. След няколко минути:
„Тонка – бял дроб”. Почвам сериозно да се опасявам да не би рентгеновите технологии да позволяват заснимането само на този орган от човешкото тяло.
Идва моят ред: „Извинете, аз съм за 1 зъб”.
„Бял дроб ми трябва! Има ли някой за бял дроб?”
Останалите пациенти мълчат. Една жена се престрашава: „Аз съм за снимка на малкия таз”. „Няма малък таз! Ако искате снимка на бял дроб, ще получите снимка на бял дроб. Апаратът ми е настроен за бял дроб!”.
Добре че една млада жена до мен чу като питах за зъб, та ме упъти за правилния кабинет. Ама и аз съм една – да чакам за рентген на зъб пред кабинета за рентген на бял дроб.
Жената в моя кабинет е много мила. Докато ми слага на врата оловен шал се интересува: „А раждала ли сте?”
„З-защо?-питам „Нали правим само снимка на зъб”.
„А-а-а, нищо нищо.” – отговаря тя набързо и се скрива зад паравана.
Не знам дали сте си правили снимки на зъб, но, имайте предвид, че не се посреща с одобрение да се усмихнете или да се опитате да застанете по така. Повторихме фотото, като, намествайки втория път апарата, жената каза: „Всичко е Божа работа”, каквото и да означаваше това.
С резултата в ръка се връщам при моята зъболекарка: „Заповядайте”.
Тя вдига снимката и я гледа продължително. Първо на светлината на прозореца, после си пуска денталния прожентор. Сумти. Разбирам, че гледката само потвръждава прогнозите и. „А на колко месеца е?”, пита.
„Кое?”, питам на свой ред.
„Домашният ви любимец”.
„Ъ, котката ми ли имате предвид?”, питам аз супер учудено.
„Котката, я, какво друго? Вие колко домашни любимци имате?”, пита ме тя двойно по-учудено.
„Само един”, отговарям изморено.
„И на колко месеца е”?
„На 10. Мъжки”, добавям за всеки случай.
„Животинката има парадонтоза. Оттам е лошият дъх”, информира ме зъболекарката.
„Така ли?”, не смея да противореча аз.
„Да, вижте, ето тук. Петият зъб. Виждате ли ето това, черничкото. А ето това – беличкото? Как така не виждате, снимката е с идеално качество. Тук се задържа храна, като я храните от консерва. Венецът започва да се руши и оттам идва гнилостният дъх.”
„Гнилостен дъх”, повтарям.
„Да, но не е фатално. Не се отчайвайте. Една кратка 3-месечна терапия и котката ви ще е като нова. Не е и много скъпо, цените ни са стандартизирани за ЕС.”
„Ами, добре”, казвам.
„Заповядайте визитка, може да доведете котето още утре. И започнете да и давате храна на гранули, да се чисти зъбния камък междувременно”.
„Непременно”, съгласявам се аз.
„Ще ви чакам утре. И не се притеснявайте. Всичко ще оправим”.
„Благодаря, и приятна работа”, пожелавам.
Новина от БезВазелин
( http://bezvazelin.net/news.php?extend.266 )
(Категория: ВРЕМЕТО)
Публикувано от rambius
вторник 13 юли 2010 - 12:56:03
Нищо си ми нямаше на зъба преди да ида на зъболекар.
Отивам и обяснявам – така и така, видях Калин Врачански наживо и искам да си избеля зъбите като него. Колко струва, вредно ли е и прочее. Казаха ми, че ще калкулират според броя зъби. Стандартна усмивка – 150 лв; над 32 зъба – тип Бисер Киров – 260 лв, плюс 20 лв отстъпка ако привлечете втори пациент (headhunting).
[Публикувано от BonDage]
Не знам колко точно зъба имам в устата си, защото в ранното детство беше голямо текучество – падаха, растяха, кривяха се, изправяхме ги. После почна едно никнене и вадене на мъдреци, по мои сметки към 4 от всяка страна. В побоища не съм участвала, но пък сладко ям в изобилие и може оттам да ми е паднала някоя бройка.
Оказа се, че фасадата ми е съвсем обикновена – жалко, имах поне 2-ма познати предвид за промоцията.
Покрай прегледа, обаче, излезе, че петият ми зъб е много зле. Не знам по какво разбраха – нито, за това, че е пети, нито за това, че е зле. По първата част от твърдението, не бих протестирала, защото и аз не мога да гарантирам кое подред беше в растежа си въпросното костно образувание. Но със сигурност мога да кажа, че не беше болен.
Значи с тоя зъб, плюс 31-те му събратя, за 1 ден мога да изям, и не се хваля, 1 кисело мляко, 2 ябълки, 200 грама кашкавал, 1 банан, 2 панирани кордонбльо със зелева салата, 1 вафла + 1 кроасан или еднократно 1 шоколад с лешници, 1 пакетче бейкролс със студен чай, пица на парче 2 парчета и 100 гр.слънчоглед печен. Обикновено бих си пийнала малко прясно мляко за добро храносмилане преди сън, но не мисля, че то има пряко отношение към зъба ми. Та в нито едно от тези дъвчения, зъбчо не ме е болял. Плюс това обичам да комбинирам бяло вино със спрайт и леко кисел плод, от което на всеки нездрав зъб биха му изтръпнали корените, а да не говорим, че сутрин, след кафето, пия студена вода за освежаване, без въобще да ми боцка.
Но лекарката настояваше, че зъбът е минимум с пулпит. За да го докаже, в продължение на 15 мин го буха от всички страни с чукчето си, чеврътка го с 3 различни иглички, заби по една пластмасова пластина от двете страни на венеца, обдухва го със студен въздух, полива го с топла вода и накрая, за всеки случай, бръчна малко с бормашинката, за да ми посочи къде е дупката. Щях да се предам още на първите почуквания със скалпела, но в устата ми беше пъхнат абсорбиращ маркуч, който ми бе вакуумирал подезичните връзки. Опитах се да и дам сигнал с очи, но тя не ме забеляза покрай “Born in the USA”, която в това време гледаше по ТВ над главата ми.
„Ситуацията е много тежка. Говорим за пулпит, ако не и за нещо по-сериозно. При вашето изтъняване на зъбите може би се е стигнало до костта, но мисля, че с 1 седмица антибиотици ще се мине”.
„Ама аз пия антибиотици само при пневмония. И грип не съм карала колко зими вече. Какво ще правим сега? Ще се спаси ли зъба?” – питам с изплашено-възмутен тон.
„Рано е да се каже. Все пак ще се постараем, това е носещ зъб. Не може на двайсет и няколко години да ви се слага мост, но в краен случай – ще действаме според ситуацията”.
„Прощавайте, че питам, но сигурна ли сте? Мен даже не ме болеше до преди малко.”
„Точно това е сигурен признак за влошаване на положението. За да се адаптира към болката, тялото ви е изключило сигналите от нервните окончания. Не искам да ви плаша, но може да се наложи изваждане на зъба и на двата съседни, за да се подсигурим. Не искаме инфекцията да се разпространява.”
„Щом казвате” – примирявам се аз – „какво следва сега?”.
„Направете снимка и ще говорим”.
Отивам за снимката още същия ден. Достатъчно истории съм слушала за инфаркти, причинени от развалени зъби.
Пред кабинета сме няколко души.
„Ценко – бял дроб”, провикват се отвътре. Влиза един от чакащите. На „Поеми въздух и задръж”, което се чува отвъд вратата, всички солидарно задържаме дъха си. След няколко минути:
„Руси – бял дроб”. Влиза вторият човек. Повтаряме упражнението с дълбокото вдишване. След няколко минути:
„Тонка – бял дроб”. Почвам сериозно да се опасявам да не би рентгеновите технологии да позволяват заснимането само на този орган от човешкото тяло.
Идва моят ред: „Извинете, аз съм за 1 зъб”.
„Бял дроб ми трябва! Има ли някой за бял дроб?”
Останалите пациенти мълчат. Една жена се престрашава: „Аз съм за снимка на малкия таз”. „Няма малък таз! Ако искате снимка на бял дроб, ще получите снимка на бял дроб. Апаратът ми е настроен за бял дроб!”.
Добре че една млада жена до мен чу като питах за зъб, та ме упъти за правилния кабинет. Ама и аз съм една – да чакам за рентген на зъб пред кабинета за рентген на бял дроб.
Жената в моя кабинет е много мила. Докато ми слага на врата оловен шал се интересува: „А раждала ли сте?”
„З-защо?-питам „Нали правим само снимка на зъб”.
„А-а-а, нищо нищо.” – отговаря тя набързо и се скрива зад паравана.
Не знам дали сте си правили снимки на зъб, но, имайте предвид, че не се посреща с одобрение да се усмихнете или да се опитате да застанете по така. Повторихме фотото, като, намествайки втория път апарата, жената каза: „Всичко е Божа работа”, каквото и да означаваше това.
С резултата в ръка се връщам при моята зъболекарка: „Заповядайте”.
Тя вдига снимката и я гледа продължително. Първо на светлината на прозореца, после си пуска денталния прожентор. Сумти. Разбирам, че гледката само потвръждава прогнозите и. „А на колко месеца е?”, пита.
„Кое?”, питам на свой ред.
„Домашният ви любимец”.
„Ъ, котката ми ли имате предвид?”, питам аз супер учудено.
„Котката, я, какво друго? Вие колко домашни любимци имате?”, пита ме тя двойно по-учудено.
„Само един”, отговарям изморено.
„И на колко месеца е”?
„На 10. Мъжки”, добавям за всеки случай.
„Животинката има парадонтоза. Оттам е лошият дъх”, информира ме зъболекарката.
„Така ли?”, не смея да противореча аз.
„Да, вижте, ето тук. Петият зъб. Виждате ли ето това, черничкото. А ето това – беличкото? Как така не виждате, снимката е с идеално качество. Тук се задържа храна, като я храните от консерва. Венецът започва да се руши и оттам идва гнилостният дъх.”
„Гнилостен дъх”, повтарям.
„Да, но не е фатално. Не се отчайвайте. Една кратка 3-месечна терапия и котката ви ще е като нова. Не е и много скъпо, цените ни са стандартизирани за ЕС.”
„Ами, добре”, казвам.
„Заповядайте визитка, може да доведете котето още утре. И започнете да и давате храна на гранули, да се чисти зъбния камък междувременно”.
„Непременно”, съгласявам се аз.
„Ще ви чакам утре. И не се притеснявайте. Всичко ще оправим”.
„Благодаря, и приятна работа”, пожелавам.
Новина от БезВазелин
( http://bezvazelin.net/news.php?extend.266 )